„У ГОСПОД НА ЁЛКЕ”
Демьян Бедный (имя при рождении: Ефим Алексеевич Придворов, 1883-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
У ГОСПОДАРИТЕ НА ЕЛХА
Помня, боже, как растях!
Беше тъй отдавна!
Бях момче на пет-шест, в страх
под сапун попаднах.
Мама стърга ме така,
че ме с плач прегърна;
господарската елха
тръгнахме да зърнем.
По снега до вход отзад
стигнахме накрая.
В кухня господарска слад
вкусничко ухае.
Леля Фьокла сред дома
шета и проклина:
„Вчера дадоха басма
само три аршина!
Овехтях като чувал,
как да вляза в храма!
А на Груня – тоз парцал
за престилка само!”
Груня чу я, прихна в длан
и престилка тръкна.
„Ама че момиче: плам! –
леличка въздъхна. –
Само веселби в ума –
на гуляи свикна!
Ой, пристига тя сама...”
В кухнята утихна.
Мама ме приглади, тя
за ръка ме хвана.
Господарката влетя
в кухнята към мама:
„Здрасти, Катя! Със сина?
Как живота вързваш?”
Мама ми мълви с вина:
„Поклони се бързо!”
Шум се чува. Тропот, вик:
„В кухнята – селяче!”
Господарчета след миг
покрай мен подскачат!
„Хей, момче, при нас ела!”
„К,ви ги дрънкаш, Пепка!”
Аз за майчина пола
вкопчих длани крепко.
Исках вкъщи да съм пак,
ревнах тънкогласен.
„Дем, млъкни! Какъв глупак,
май е урочасан!”
Някой носеше сладкиш
и играчка малка:
„Ето курабийка! Виж!
На, вземи дрънкалка...”
„Възпитавате дивак:
дума не подхвана!
Марш, деца, оттатък!” Пак
тишина настана.
Фьокла се ядосва: „Ах!
Няма дар за него!
Гледат малкия със смях,
сякаш е говедо!”
Груня шепне: „Дем, ей, Дем!
Сълзи не повтаряй,
утре ще ти опечем
сладичък подарък!”
Връщаме се през нощта
вкъщи – водка лъха.
Татко сладко – с чужд баща –
пие с комшулука.
Цяла нощ край мен бумти
пийващо съседство...
О, незабравимо ти,
златно мое детство!
Ударения
У ГОСПОДАРИТЕ НА ЕЛХА
По́мня, бо́же, ка́к растя́х!
Бе́ше тъ́й отда́вна!
Бя́х момче́ на пе́т-шест, в стра́х
под сапу́н попа́днах.
Ма́ма стъ́рга ме така́,
че ме с пла́ч прегъ́рна;
господа́рската елха́
тръ́гнахме да зъ́рнем.
По снега́ до вхо́д отза́д
сти́гнахме накра́я.
В ку́хня господа́рска сла́д
вку́сничко уха́е.
Ле́ля Фьо́кла сред дома́
ше́та и прокли́на:
„Вче́ра да́доха басма́
са́мо три́ арши́на!
Овехтя́х като́ чува́л,
ка́к да вля́за в хра́ма!
А на Гру́ня – то́з парца́л
за прести́лка са́мо!”
Гру́ня чу́ я, при́хна в дла́н
и прести́лка тръ́кна.
„А́ма че моми́че: пла́м! –
ле́личка въздъ́хна. –
Са́мо веселби́ в ума́ –
на гуля́и сви́кна!
О́й, присти́га тя́ сама́...”
В ку́хнята ути́хна.
Ма́ма ме пригла́ди, тя́
за ръка́ ме хва́на.
Господа́рката влетя́
в ку́хнята към ма́ма:
„Здра́сти, Ка́тя! Със сина́?
Ка́к живо́та въ́рзваш?”
Ма́ма ми мълви́ с вина́:
„Поклони́ се бъ́рзо!”
Шу́м се чу́ва. Тро́пот, ви́к:
„В ку́хнята – селя́че!”
Господа́рчета след ми́г
покрай ме́н подска́чат!
„Хе́й, момче́, при на́с ела́!”
„К,ви́ ги дръ́нкаш, Пе́пка!”
А́з за ма́йчина пола́
вко́пчих дла́ни кре́пко.
И́сках вкъ́шти да съм па́к,
ре́внах тънкогла́сен.
„Де́м, млъкни́! Какъ́в глупа́к,
ма́й е уроча́сан!”
Ня́кой но́сеше сладки́ш
и игра́чка ма́лка:
„Е́то кураби́йка! Ви́ж!
На́, вземи́ дрънка́лка...”
„Възпита́вате дива́к:
ду́ма не подхва́на!
Ма́рш, деца́, отта́тък!” Па́к
тишина́ наста́на.
Фьо́кла се ядо́сва: „А́х!
Ня́ма да́р за не́го!
Гле́дат ма́лкия със смя́х,
ся́каш е гове́до!”
Гру́ня ше́пне: „Де́м, ей, Де́м!
Съ́лзи не повта́ряй,
у́тре ште ти опече́м
сла́дичък пода́рък!”
Връ́штаме се през ноштта́
вкъ́шти – во́дка лъ́ха.
Та́тко сла́дко – с чу́жд башта́ –
пи́е с комшулу́ка.
Ця́ла но́шт край ме́н бумти́
пи́йвашто съсе́дство...
О́, незабрави́мо ти́,
зла́тно мо́е де́тство!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Демьян Бедный
У ГОСПОД НА ЁЛКЕ
Помню – господи прости!
Как давно все было! –
Парень лет пяти-шести,
Я попал под мыло.
Мать с утра меня скребла,
Плача втихомолку,
А под вечер повела
„К господам на елку”.
По снежку на черный ход
Пробрались искусно.
В теплой кухне у господ
Пахнет очень вкусно.
Тетка Фекла у плиты
На хозяев злится:
„Дали к празднику, скоты,
Три аршина ситца!
Обносилась, что мешок:
Ни к гостям, ни к храму,
Груне дали фартушок –
Не прикроешь сраму!”
Груня фыркнула в ладонь,
Фартушком тряхнула.
„Ну, и девка же: огонь! –
Тетушка вздохнула.
Все гульба нейдет с ума,
Нагуляет лихо!
Ой, никак, идет «сама»!”
В кухне стало тихо.
Мать рукою провела
У меня под носом.
В кухню барыня вошла, –
К матери с вопросом:
„Здравствуй, Катя! Ты – с сынком?
Муж, чай, рад получке?”
В спину мать меня пинком:
„Приложися к ручке!”
Сзади шум. Бегут, кричат:
„В кухне – мужичонок!”
Эвон сколько их, барчат:
Мальчиков, девчонок!
„Позовем его за стол!”
„Что ты, что ты, Пепка!”
Я за материн подол
Уцепился крепко.
Запросившися домой,
Задал реву сразу.
„Дем, нишкни! Дурак прямой,
То ль попорчен сглазу”.
Кто-то тут успел принесть
Пряник и игрушку:
„Это пряник. Можно есть”.
„На, бери хлопушку”.
„Вот – растите дикарей:
Не проронит слова!..
Дети, в залу! Марш скорей!”
В кухне тихо снова.
Фекла злится: „Каково?
Дали тож... гостинца!..
На мальца глядят как: во!
Словно из зверинца!”
Груня шепчет: „Дем, а Дем!
Напечем-наварим.
Завтра с Феклой – жди – придем.
То-то уж задарим!”
Попрощались и – домой.
Дома – пахнет водкой.
Два отца – чужой и мой –
Пьют за загородкой.
Спать мешает до утра
Пьяное соседство...
Незабвенная пора,
Золотое детство!
1918 г.
---------------
Руският поет, писател и публицист Демян Бедни (Демьян Бедный, рождено име Ефим Алексеевич Придворов) е роден на 1/13 април 1883 г. в селището Губовка, Херсонска губерния, сега Кировградска област в Украйна. Първите си стихове публикува в литературния печат през 1899 г., а първата му стихосбирка „Басни” излиза през 1913 г. Скандален обществен отзвук има сатиричната му антирелигиозна поема „Новый завет без изъяна евангелиста Демьяна” (1925 г.). Голям библиофил, той притежава частна библиотека с над 30 000 тома. Критикува недостатъците в бита и живота на руския човек, което дразни Сталин, който изпраща на поета гневно писмо. През 1936 г. Бедний пише либрето за комичната опера „Богатыри”, след което е изключен от партията и от писателския съюз. Престават да го печатат и бедстващият поет е принуден да разпродава своята библиотека, за да оцелее. Умира на 25 май 1945 г. в Москва. През 1956 г. е реабилитиран. Голяма част от творчеството му е събрана в книжната поредица „Демьян Бедный. Собрание сочинений” (в 8 тома, 1963-1964 г.).